John B. Sheerin
най-красивите думи не могат да бъдат изказани, а само помислени - в едно сърце, което жадува любовта. най-красивите думи могат да бъдат помислени. най-красиви неща могат да бъдат помислени. пролетта може да тържествува винаги, пеперудите да прелитат и да се разменят главозамайващи целувки в сезона на любовта. именно тези целувки могат да казват мъничката тайна на думите, които не намират да бъдат изречени; тези целувки разказват цялата голяма история на думите, които са мислени. и това е най-красивият начин, по който нещата могат да бъдат.
- Oscar Wilde
- Аз самата веднъж имах такъв сън. Записах си, че се е случил в тетрадката със сини корици. - каза момичето, което поздравяваше слънцето. - Ти вярваш на Алиса повече от мен, би трябвало да знаеш, че такива неща съществуват.
Тя се усмихна. Като в свръхзабързан кадър емоцията, заради която не можеше да спре да я гледа, го прекоси.
- Когато се усмихна, очите ми на бързи обороти обикалят хиляди вселени и са много сини. - изрече досущ като феите, които в някой момент от приказката се притичват, за да те спасят.
Нея беше сънувал.
Главоблъсканици
Прашасалите замъци на мислите ми
се будят във декора на Генезис.
Из лабиринта им се скитам аз - Алиса
и преди закуска искам да повярвам в нещо.
Достолепни кули мерят бой с орлите.
Стремглаво спускат се отвесните скали.
Понякога се чувствам като скитник,
попаднал в някоя от многото земи
на Властелина. Спиращи дъха пейзажи
ме вдигат и снижават пак.
Шеметно завъртат ме въздушните миражи
...докато накрая срещна онзи Котарак.
Escape
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки.
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене
и е дошло време да си
разходя главата на чист въздух...
I Don`t Wanna Lose You & Kick Them All
изтъкан от прозрачна, плътна тъкан,
осеяна със светещи сфери,
сгъстени до огън като лава,
съединени със златни нишки
през гъвкаво-плътната тъкан на света.
навън вали бял сняг,
осенил ме с неясно предчувствие за себе си
още от предната вечер,
докато аз слушам вълшебната музика,
вдъхновена от Книга за джунглата.
гледам през прозореца и
снежинките ме отнасят заедно с песента
в детството ми,
когато четях тази книга в захлас,
от едно старо издание
с твърди листи и голям формат,
малко поокъсано,
даже с липсваща предна (и задна) корица.
после Дисни направи анимационно филмче
по темата
после попаднах на песните на Ксавиер
за немския саундтрак
и гледам навън -
вали сняг,
а песента и снежинките ме отнасят
там, където светът е приказен :)