Главоблъсканици

Прашасалите замъци на мислите ми
се будят във декора на Генезис.
Из лабиринта им се скитам аз - Алиса
и преди закуска искам да повярвам в нещо.

Достолепни кули мерят бой с орлите.
Стремглаво спускат се отвесните скали.
Понякога се чувствам като скитник,
попаднал в някоя от многото земи

на Властелина. Спиращи дъха пейзажи
ме вдигат и снижават пак.
Шеметно завъртат ме въздушните миражи
...докато накрая срещна онзи Котарак.


Escape

Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки.
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене
и е дошло време да си
разходя главата на чист въздух...