Разделяхме се спокойно,
което ще рече - окончателно.
И вече бяха излишни
заобиколните думи и погледи.
Затова...
Очи в очи додънно за пръв път
се срещнахме на прощаване.
Бе късно и все пак с един-
единствен миг разполагахме -
достатъчно...

За да надникнем
отвъд любовта
и да видим стъписани,
че отвъд любовта
е пак любов,
тъй както отвъд хоризонта
е пак хоризонт.
И още по-необятен.
И още по-миражно
непостижим.