Сър Франсис Галтън след като вече години е утвърден като авторитет в психологията и антропологията, решил да проведе друг своеобразен експеримент. Преди да излезе на обичайната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и убедено повторил няколко пъти на глас: "Аз съм отвратителен човек, ненавиждан от всички в Англия." След като се концентрирал върху това убеждение до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.

На пръв поглед, всичко изглеждало както обикновено. Наблюденията, описани впоследствие от Галтън като резултат от експеримента, говорели съвсем друго. На всяка крачка, по негови твърдения, той долавял презрителни и враждебни погледи. Мнозина дори отвръщали поглед от него, а на няколко пъти дори чул груби ругатни по свой адрес.

Минавайки покрай пристанището, един от хамалите така го бутнал, че сър Галтън се строполил в една локва. Всеобщото настроение сякаш се предало дори и на животните. Когато сър Франсис минал покрай запрегнат жребец, той така го ритнал, че ученият паднал на земята. Галтън се опитал да предизвика съчувствие сред очевидците на тази случка, но за най-голямо негово изумление, хората започнали да защитават животното.

Тогава Галтън побързал да се прибере вкъщи, обезпокоен, че неговият мисловен експеримент може да доведе до още по-сериозни последствия.

Тази история е описана в много учебници по психология, а преподаването й завършва с поне два важни извода:
1. Човек е това, което мисли за себе си.
2. Не е нужно да съобщавате на околните своята самооценка и душевно състояние. Те вече са я почувствали.