Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
търсеща
Автор: zaharosana Категория: Лични дневници
Прочетен: 152101 Постинги: 65535 Коментари: 7
Постинги в блога от Януари, 2011 г.
Последното нещо, което видя, бяха очите й, когато се обърна, изтъкани сякаш от фрагменти от познати и непознати вселени и много сини. Сънят свърши, оставяйки го в онова магично и сюрреалистично състояние, което само особено силните и хубави сънища могат. В утрото се чуваха гугутки, момиче поздравяваше слънцето негласно, а отнякъде долиташе звукът на лирично пиано. Изми си зъбите. Искаше да запали цигара по навик, но вкусът на съня беше толкова силен, толкова топло и задъхано го караше да се чувства, претопявайки го през фантастиката на нереалното, че не можа.
- Аз самата веднъж имах такъв сън. Записах си, че се е случил в тетрадката със сини корици. - каза момичето, което поздравяваше слънцето. - Ти вярваш на Алиса повече от мен, би трябвало да знаеш, че такива неща съществуват.
Тя се усмихна. Като в свръхзабързан кадър емоцията, заради която не можеше да спре да я гледа, го прекоси.
- Когато се усмихна, очите ми на бързи обороти обикалят хиляди вселени и са много сини. - изрече досущ като феите, които в някой момент от приказката се притичват, за да те спасят.
Нея беше сънувал.

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1041 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 27.01.2011 14:13
25.01.2011 14:42 - Игри

Главоблъсканици

Прашасалите замъци на мислите ми
се будят във декора на Генезис.
Из лабиринта им се скитам аз - Алиса
и преди закуска искам да повярвам в нещо.

Достолепни кули мерят бой с орлите.
Стремглаво спускат се отвесните скали.
Понякога се чувствам като скитник,
попаднал в някоя от многото земи

на Властелина. Спиращи дъха пейзажи
ме вдигат и снижават пак.
Шеметно завъртат ме въздушните миражи
...докато накрая срещна онзи Котарак.


Escape

Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки.
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене
и е дошло време да си
разходя главата на чист въздух...
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 736 Коментари: 0 Гласове: 0
Мъчи ме любовна мъка по Тилт, въпреки че по дефиниция нещо може да ти липсва едва във времето пост фактум, а не преди. Но аз се чувствам така, сякаш вече съм обичала този филм и сега само трябва да си го припомня... Бия си инжекции от музиката на саундтрака и си чакам. Изобщо цялата работа е много абстинентна, а абстиненция по време на сесия създава каша :)

I Don`t Wanna Lose You & Kick Them All
Категория: Лични дневници
Прочетен: 761 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: zaharosana
Категория: Лични дневници
Прочетен: 152101
Постинги: 65535
Коментари: 7
Гласове: 327
Календар
«  Януари, 2011  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31