- Аз самата веднъж имах такъв сън. Записах си, че се е случил в тетрадката със сини корици. - каза момичето, което поздравяваше слънцето. - Ти вярваш на Алиса повече от мен, би трябвало да знаеш, че такива неща съществуват.
Тя се усмихна. Като в свръхзабързан кадър емоцията, заради която не можеше да спре да я гледа, го прекоси.
- Когато се усмихна, очите ми на бързи обороти обикалят хиляди вселени и са много сини. - изрече досущ като феите, които в някой момент от приказката се притичват, за да те спасят.
Нея беше сънувал.
Главоблъсканици
Прашасалите замъци на мислите ми
се будят във декора на Генезис.
Из лабиринта им се скитам аз - Алиса
и преди закуска искам да повярвам в нещо.
Достолепни кули мерят бой с орлите.
Стремглаво спускат се отвесните скали.
Понякога се чувствам като скитник,
попаднал в някоя от многото земи
на Властелина. Спиращи дъха пейзажи
ме вдигат и снижават пак.
Шеметно завъртат ме въздушните миражи
...докато накрая срещна онзи Котарак.
Escape
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки,
задушавам се и дишам на пресекулки.
Води ме в твоя свят,
че на кожата ми вече
й е тясно във мене
и е дошло време да си
разходя главата на чист въздух...
I Don`t Wanna Lose You & Kick Them All