My dear, 

find what you love and let it kill you.
Let it drain you of your all.
Let it cling onto your back
and weigh you down into
eventual nothingness.
Let it kill you and let it
devour your remains.
For all things will kill you, 
both slowly and fastly,
but it`s much better to be 
killed by a lover.

Falsely yours,

Ива 

                 ...и старите дървета...
                                      Пушкин

Векът тогава беше още млад
и с него раснах в детската му стая.
Преди гласа човешки да позная
гласът на вятъра ми бе познат.
Обичах репеите, гъстата коприва,
но дваж обичах сребърната ива.
Тя благодарна свеждаше клонак
и шумолеше с кичури бухлати -
в безсъницата сън да ми изпрати.
И странно, че я надживях все пак.
Там пън сега стърчи и други иви
отронват шепот чужд и непознат
под тези небеса оловносиви.
И аз мълча... Като над мъртъв брат.

Анна Ахматова, 1940г.

                 ..

животът ми дава
само още глътка въздух,
само една
до следващото издихание,
когато ще ме включи
отново към системите,
за да оцелея.

дозите озон са забранени.

само смес от газове
преди да се разбия  
след ръба
към тънка нишка прикрепена.

започвам да отгатвам:
не защото
бутилките със кислород са alle;
а дробовете ми са недоразвити.

el amor es la cosa
mas triste en el mundo
cuando se acabo